24 abr 2009, 9:54

Разочарование

  Poesía
1.1K 0 2

 Разочарование

 

 

Някой ме вика,

                  но аз не викам.

Някой тича,

                 но аз не тичам.

Някой ме иска,

                  но аз не искам.

 

Свабодата е Светлина.

 

Той не може да е

                  моята вяра.

Той не може да е

                  моят живот.

Той не може да е

                  мойта съдба.

 

Моят път е Свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Свободата е Светлина"
    .........................................
    Много е точно!
    Прекрасен стих, с малко думи, всичко е казано...!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Кой знае няма ли да поискаш пък окови после...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...