24 abr 2009, 9:54

Разочарование

  Poesía
1.1K 0 2

 Разочарование

 

 

Някой ме вика,

                  но аз не викам.

Някой тича,

                 но аз не тичам.

Някой ме иска,

                  но аз не искам.

 

Свабодата е Светлина.

 

Той не може да е

                  моята вяра.

Той не може да е

                  моят живот.

Той не може да е

                  мойта съдба.

 

Моят път е Свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Свободата е Светлина"
    .........................................
    Много е точно!
    Прекрасен стих, с малко думи, всичко е казано...!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Кой знае няма ли да поискаш пък окови после...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...