21 feb 2009, 19:45

Разочарование

885 0 1
Когато видиш разцъфнала роза,
омаян от нейната красота,
бързаш да се насладиш,
до сърцето силно да приютиш,
да вдишаш аромата,
оставяйки следа в душата.

Но времето минава, а розата
започва да пада,
листче по листче окапва.
Тя не е това, което беше,
за жалост, откриваш го вече.

Защо се завърта така кръговратът?
Защо кръгът се затваря?
Защо откриваме топлотата?
Сладостна, омайна е красотата
и когато си мислиш, че притежаваш я вече,
нещо в теб умира, защото
тя не е това, което беше!

Дали времето е тази константа,
която скрива слънцето в облаци гъсти,
която отнема надеждата
и оставя ни с голи пръсти?

Дали? Спирам да питам се вече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дияна Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пръстите и да са голи не е в това бедата
    важното е да не оголее без емоции душата
    Пък да виним времето е най-лесното нещо...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...