Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
1 dic 2010, 12:19

Разпилени думи в мрак и самота

900 0 4

Обичам те...!

Не казвам аз на теб!

Обичам те! Аз казвам на нощта...

Обичам те! Аз казвам на луната

и на вятъра студен...

Защо ти си толкова далеч от мен...? 

 

Обичам те! Аз казвам на самотните дървета

и с клони те ми отговарят, ала не радост,

а мъка в мене сътворяват...

 

Обичам те! Аз казах на вечерта,

но тя ми зашлеви плесница!

Обичам те! Аз казах на деня,

но той ми подари парченце тъмнина!

Обичам те! Аз казах на звездите,

но те безмълвни ме погледнаха и

сякаш светеха за някои друг...

Обичам те! Аз казах на препускащия вятър,

а той през мен безжалостно премина и 

остави ми единствено студения си спомен... 


Обичам те! Разпилени думи в мрак и самота...

без никаква надежда...

без никаква мечта...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Luna13 (Моника Стойчева)
    Luna13 (Моника Стойчева)
    Благодаря ти,Nikka!Този стих е писан много отдавна 2001 година...Пресъздадената емоция е стара,но това може би,няма значение..Радвам се, че реших да публикувам някои мои забравени откровения и да докосна с тях сърцата Ви!
  • nikka (Надежда)
    nikka (Надежда)
    Продължавай да казваш обичам те поне веднъж на ден дори да е на утрото, небето,вятъра,приятел,любим...Обичай защото някъде грее твоя звезда,защото има дни с топъл южняк,защото дърветата пак ще цъфтят,а след плесницата на ноща ще те целуне утрото с нова надежда...И някъде там в пролетен ден някой ще ти каже обичам те...
  • Luna13 (Моника Стойчева)
    Luna13 (Моника Стойчева)
    Благодаря за оценката! Радвам се че ви харесва!
  • Eva55 (Евелина Стоянова)
    Eva55 (Евелина Стоянова)
    ...!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0