Luna13 (Моника Стойчева)
7 147

Dec 1, 2010, 12:19 PM

Разпилени думи в мрак и самота

Poetry » Love

904 0 4

Обичам те...!

Не казвам аз на теб!

Обичам те! Аз казвам на нощта...

Обичам те! Аз казвам на луната

и на вятъра студен...

Защо ти си толкова далеч от мен...?

Обичам те! Аз казвам на самотните дървета

и с клони те ми отговарят, ала не радост,

а мъка в мене сътворяват...

Обичам те! Аз казах на вечерта,

но тя ми зашлеви плесница!

Обичам те! Аз казах на деня,

но той ми подари парченце тъмнина!

Обичам те! Аз казах на звездите,

но те безмълвни ме погледнаха и

сякаш светеха за някои друг...

Обичам те! Аз казах на препускащия вятър,

а той през мен безжалостно премина и

остави ми единствено студения си спомен...

Обичам те! Разпилени думи в мрак и самота...

без никаква надежда...

без никаква мечта...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря ти,Nikka!Този стих е писан много отдавна 2001 година...Пресъздадената емоция е стара,но това може би,няма значение..Радвам се, че реших да публикувам някои мои забравени откровения и да докосна с тях сърцата Ви!

2010-12-04T21:09:18+02:00
nikka (Надежда)

Продължавай да казваш обичам те поне веднъж на ден дори да е на утрото, небето,вятъра,приятел,любим...Обичай защото някъде грее твоя звезда,защото има дни с топъл южняк,защото дърветата пак ще цъфтят,а след плесницата на ноща ще те целуне утрото с нова надежда...И някъде там в пролетен ден някой ще ти каже обичам те...

2010-12-04T17:38:33+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря за оценката! Радвам се че ви харесва!

2010-12-01T19:02:12+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

...!!!

2010-12-01T18:51:55+02:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0