6 dic 2007, 11:04

Разпиляна обич 

  Poesía
685 0 10

 

                         ( На всички, които не успяват да съхранят обичта)

 

Направихме пътеки от мълчание,
по тях оставихме следи от самота.
Утрото се роди с едно признание -
болезнено си наранихме любовта.

Ще открием някъде във тъмнината
избелели спомени за щастливи дни.
Ще дочуем как ридае ни душата,
за грешките допуснати от нас сами.

Къде да търсим нови хоризонти,
с кого да сбъдваме същите мечти?
Чувстваме се като мастодонти,
задушаващи зелено-нежните треви.

Наша обич, безгрижно разпиляна,
ще можем ли отново да те съберем?
Като нов житейски опит осъзнана,
сега в сърцата наши да те въведем.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??