Dec 6, 2007, 11:04 AM

Разпиляна обич 

  Poetry
681 0 10

 

                         ( На всички, които не успяват да съхранят обичта)

 

Направихме пътеки от мълчание,
по тях оставихме следи от самота.
Утрото се роди с едно признание -
болезнено си наранихме любовта.

Ще открием някъде във тъмнината
избелели спомени за щастливи дни.
Ще дочуем как ридае ни душата,
за грешките допуснати от нас сами.

Къде да търсим нови хоризонти,
с кого да сбъдваме същите мечти?
Чувстваме се като мастодонти,
задушаващи зелено-нежните треви.

Наша обич, безгрижно разпиляна,
ще можем ли отново да те съберем?
Като нов житейски опит осъзнана,
сега в сърцата наши да те въведем.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??