24 abr 2011, 21:00

Разпиляно съвремие 

  Poesía » Otra
449 0 1

 

 

Годините идват и ни напускат,

сити и гладни след мечтите препускат.

Около нас често омраза раздават

и с нагли думи себе си оправдават.

 

Непобеден от бог е Сатаната

и след десет века се завръща.

Не зная кой по-силен е от тях,

но в сълзи удавят се къщите.

 

Край мен срещам хора различни,

унили са някои, други – безлични.

Вглеждам се аз в постъпките техни

и виждам – да нараняваш е по-лесно.

 

И нека всеки получава

докато жив е от Съдбата

туй, що с лекота раздава

на други хора от земята. 

 

На коне четирима препускат,

съсичайки седем печата.

Дон Кихот самотен утихва,

раздал себе си без остатък.

 

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми разпиляното съвремие през очите ви! Поздрави!
Propuestas
: ??:??