Разпиляно съвремие
Годините идват и ни напускат,
сити и гладни след мечтите препускат.
Около нас често омраза раздават
и с нагли думи себе си оправдават.
Непобеден от бог е Сатаната
и след десет века се завръща.
Не зная кой по-силен е от тях,
но в сълзи удавят се къщите.
Край мен срещам хора различни,
унили са някои, други – безлични.
Вглеждам се аз в постъпките техни
и виждам – да нараняваш е по-лесно.
И нека всеки получава
докато жив е от Съдбата
туй, що с лекота раздава
на други хора от земята.
На коне четирима препускат,
съсичайки седем печата.
Дон Кихот самотен утихва,
раздал себе си без остатък.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
