Разпиляно съвремие
Годините идват и ни напускат,
сити и гладни след мечтите препускат.
Около нас често омраза раздават
и с нагли думи себе си оправдават.
Непобеден от бог е Сатаната
и след десет века се завръща.
Не зная кой по-силен е от тях,
но в сълзи удавят се къщите.
Край мен срещам хора различни,
унили са някои, други – безлични.
Вглеждам се аз в постъпките техни
и виждам – да нараняваш е по-лесно.
И нека всеки получава
докато жив е от Съдбата
туй, що с лекота раздава
на други хора от земята.
На коне четирима препускат,
съсичайки седем печата.
Дон Кихот самотен утихва,
раздал себе си без остатък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
