Уби ме... с две думи и тръгване,
разстреля ме с предразсъдъци,
може би беше начин за лесно измъкване,
а аз едва си удържам душата в зъбите...

Подхвърляш ми сламки, като ме видиш в дълбокото,
всъщност знаеш, че не мога да плувам
и все се закачам наивно и глупаво
до мига, в който ме метнеш обратно.

Отхвърлих всичко важно и значещо,
платих цена, за да бъда наоколо,
и преди съм била сама, самотна - до тебе
(личен избор, като с желание носена нова рокля).

...докато някой ден не се пръсна очаквано
като прах от разсипана урна,
а ти не признаеш, поне пред себе си,
че бях аз, не те предадох, не станах курва.