bojan (Боян Иванов) bojan (Боян Иванов)
21
21 may 2008, 10:18

Разпит в ОДП - Адово

  Poesía » Civil
1.3K 0 4

Рогати дяволи ме гонят с остри вили,

месата ми безжалостно бодат,

усмивки злобни в тогите си скрили,

с отровни думи хапят мойта плът...

 

Душата ми опитват да разпънат,

да я удавят в кладенеца на страха,

треперещ, жалък, искат да призная

това, което ми рекат...

 

Крилата ми опитват да пречупят,

да падам, викайки, с протегнати ръце,

сърцето ми със пръсти бъркат да извадят

и втренчено да гледат как ще спре...

 

Но вътре в мен не виждат,

слепи са в душата,

не могат писаното в мен да прочетат...

Над мен могъщо бдят на Михаел крилата,

демоните на ада всуе се морят!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боян Иванов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ЕваН (Ева Георгиева)
    ЕваН (Ева Георгиева)
    Поздравления, Боян! Всичко е много хубаво - не само като поетично изпълнение, но и смислово. А съдържанието всъщност е много по-дълбоко и истинско от алегорията, към която мнозинството вероятно е склонно да го отнесе, но... "който има уши, да чуе", нали така? Нека св. арх. Михаил ни закриля! Успех!
  • Самодива (Вики)
    Самодива (Вики)
    Едва ли някой демон ще успее
    в душата ти да сложи своя ред
    щом мислите ти ангели владеят...
    Не може мракът да сломи поет
  • iliana_08.1962 (Илиана Петрова)
    iliana_08.1962 (Илиана Петрова)
    А ако прочетат в душата ще те оставят,няма да те разкъсват повече.Поздрав!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Ще се пребориш с демоните!
    Вярвай!
    Поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0