bojan (Боян Иванов) bojan (Боян Иванов)
21
May 21, 2008, 10:18 AM

Разпит в ОДП - Адово

  Poetry » Civic
1.3K 0 4

Рогати дяволи ме гонят с остри вили,

месата ми безжалостно бодат,

усмивки злобни в тогите си скрили,

с отровни думи хапят мойта плът...

 

Душата ми опитват да разпънат,

да я удавят в кладенеца на страха,

треперещ, жалък, искат да призная

това, което ми рекат...

 

Крилата ми опитват да пречупят,

да падам, викайки, с протегнати ръце,

сърцето ми със пръсти бъркат да извадят

и втренчено да гледат как ще спре...

 

Но вътре в мен не виждат,

слепи са в душата,

не могат писаното в мен да прочетат...

Над мен могъщо бдят на Михаел крилата,

демоните на ада всуе се морят!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ЕваН (Ева Георгиева)
    ЕваН (Ева Георгиева)
    Поздравления, Боян! Всичко е много хубаво - не само като поетично изпълнение, но и смислово. А съдържанието всъщност е много по-дълбоко и истинско от алегорията, към която мнозинството вероятно е склонно да го отнесе, но... "който има уши, да чуе", нали така? Нека св. арх. Михаил ни закриля! Успех!
  • Самодива (Вики)
    Самодива (Вики)
    Едва ли някой демон ще успее
    в душата ти да сложи своя ред
    щом мислите ти ангели владеят...
    Не може мракът да сломи поет
  • iliana_08.1962 (Илиана Петрова)
    iliana_08.1962 (Илиана Петрова)
    А ако прочетат в душата ще те оставят,няма да те разкъсват повече.Поздрав!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Ще се пребориш с демоните!
    Вярвай!
    Поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0