juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
22 feb 2007, 15:32

Разпитвам луната 

  Poesía
645 0 7
                        Разпитвам Луната за тебе,
                        за твоите сини очи,
                        към някоя друга ли гледат?
                        Луната отново мълчи.


                        И в мисли потъвам изцяло
                        и сякаш те виждам пред мен,
                        протегнал ръка да я хвана,
                        но някакъв вихър студен,


                        обгръща те в свойта прегръдка,
                        завлича те силно назад
                        и вече те виждам по-смътно,
                        изчезващ сред облак сив прах,


                        отварям уста да извикам,
                        но гръм се разнася в нощта,
                        викът ми до теб не достига
                        и аз съм отново сама,


                       загледана там, към небето,
                       към тихата бяла Луна,
                       която във късната вечер
                       е моя едничка съдба.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??