juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
22.02.2007 г., 15:32 ч.

Разпитвам луната 

  Поезия
646 0 7
                        Разпитвам Луната за тебе,
                        за твоите сини очи,
                        към някоя друга ли гледат?
                        Луната отново мълчи.


                        И в мисли потъвам изцяло
                        и сякаш те виждам пред мен,
                        протегнал ръка да я хвана,
                        но някакъв вихър студен,


                        обгръща те в свойта прегръдка,
                        завлича те силно назад
                        и вече те виждам по-смътно,
                        изчезващ сред облак сив прах,


                        отварям уста да извикам,
                        но гръм се разнася в нощта,
                        викът ми до теб не достига
                        и аз съм отново сама,


                       загледана там, към небето,
                       към тихата бяла Луна,
                       която във късната вечер
                       е моя едничка съдба.

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??