Разпитвам луната
Разпитвам Луната за тебе,
за твоите сини очи,
към някоя друга ли гледат?
Луната отново мълчи.
И в мисли потъвам изцяло
и сякаш те виждам пред мен,
протегнал ръка да я хвана,
но някакъв вихър студен,
обгръща те в свойта прегръдка,
завлича те силно назад
и вече те виждам по-смътно,
изчезващ сред облак сив прах,
отварям уста да извикам,
но гръм се разнася в нощта,
викът ми до теб не достига
и аз съм отново сама,
загледана там, към небето,
към тихата бяла Луна,
която във късната вечер
е моя едничка съдба.
за твоите сини очи,
към някоя друга ли гледат?
Луната отново мълчи.
И в мисли потъвам изцяло
и сякаш те виждам пред мен,
протегнал ръка да я хвана,
но някакъв вихър студен,
обгръща те в свойта прегръдка,
завлича те силно назад
и вече те виждам по-смътно,
изчезващ сред облак сив прах,
отварям уста да извикам,
но гръм се разнася в нощта,
викът ми до теб не достига
и аз съм отново сама,
загледана там, към небето,
към тихата бяла Луна,
която във късната вечер
е моя едничка съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
наистина, много ми хареса;
