20 jul 2020, 18:00
Разплакан въздух
"Край Бургас вече работи първата ферма
за отглеждане на щурци" - телевизионна новина
Нима съм чула правилно? В щурци ли
насочи се гладът ни нечовешки?
Та те са беззащитни лекокрили,
които пеят нощем! Има грешка!
Тревите оживяват с песента им
и ласка балдахинна ни даряват.
А тази песен, плъзнала в кръвта ни,
дори и греховете ни прощава.
Звучи ми като страшен филм, измислен
посоките в душата да обърква.
В менюто си щурци ли вече иска
светът ни - окончателно побъркан?
Вкусът им бил на ядки и скариди,
а блюдото със тях - за богаташи.
Нима очаквате да им завидя?
Щурец в чинията? Това ме плаши!
Кажете ми къде да се подпиша
в защита на прекрасната им песен?
От тази новина аз спрях да дишам,
а въздухът разплакан се обеси.
20.07.2020
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Дълбоко човешко послание!
Благодаря ти, Мари! -
Така го почувствах мила, още като чух новината, и бързах да изразя емоцията си в стих. Твоите разсъждения са напълно правилни и аз ги приемам, но ми е трудно да си представя щурец в чинията, не бих близнала подобно нещо!
Хубав да е денят ти, скъпа!🌻🍀🌻 -
Много размисли събуди този стих у мен...От една страна много състрадателен към беззащитните лекокрили, от друга- света така е сътворен, че да живеят тварите- трябва да ядат.- Има месоядни, има тревопасни животни, а човекът- всеяден. И по правилото "големите изяждат малките, ние като най-големи, го правим същото.Дори не се замисляме, когато купуваме в месарницата месо, което е било или малко агънце, или прасенце или пиленце...Дори не се замисляме, просто го ядем, инъче трябва да сме вегетарианци.Колко песни има за трагедията, която "изживяват" майките на малките агнета/"Заблеяло е агънце..."/Ами разни туземци и не съвсем като ядат разни буболечки, също беззащитни?! Защото за тях това е полезна храна.Виж, аз съм против ако нещо се прави от мода, като деликатес, да се изфукат с нещо "по-така"...И какво има за ядене в един щурец?! Та твойто състрадание, Мария е правилно само от тая гледна точка, а не защото е жизнено необходима такава "храна"!
-
Приятно ми е да те видя, Кети!
Много силни думи си ми оставила в коментара си. Благодаря ти!🍀🌻🍀 -
Убийствен финал!
-
Много ги обичам тези безкоментарни коментари! Ама наистина много! Подари ми усмивка с думите си, благодаря, Дани!🌻🍀🌻
-
"Кажете ми къде да се подпиша
в защита на прекрасната им песен?
От тази новина аз спрях да дишам,
а въздухът разплакан се обеси"
Без коментар... -
Но те не са виновни! Наслаждавай им се, Вал!
-
Брррр, сега по друг начин ще слушам песента им.
-
Бройката на защитниците им нараства, Пепи! Благодаря ти, че и ти си сред тях!🌻
-
Приеми и моя протестен глас, Мария, не мога да намеря нормални думи за случващото се.
-
Деа, Генек, Стойчо, приемам като страхотен жест от ваша страна това, че се включихте с коментари под това стихотворение. Дори нещо повече - за мен е равносилно на слагане на подпис в защита на тези мили музиканти - щурците.
Благодаря ви!🍀 -
Наистина е хубаво!
-
Хубаво.
-
Мари...😪
Това човечество не се наяде... -
Но аз съм тук, никъде не съм ходила, само дето отдавам повече време на беладжийското дневниче, Рени!🌻
Моят глад е за романтика и за магия в човешките взаимоотношения. Радвам се, че си го усетила!🌼🍀🌼 -
И мен ме плаши!!!
Браво миличка, ти си страхотен защитник на романтиката и поетичното чувство, на магията....все неща, които не можем да консумираме плюскайки!
Страхотна си-липсваше ми! -
Момичета мили, моето поетично изригване ви е направило съпричастни към темата за самоунищожаването на човешкото в нас и тя, за радост, не е могла да ви остави на брега на мълчанието.
Благодаря ви, че откликнахте, Цвети, Силвия и Ирина! ❤️ ❤️ ❤️ -
Скоро гледах по Анимал, че в специални складове (на Мицубиши май беше), има толкова риба тон, че може да задоволи световния пазар за десет години напред. Но продължава да се избива, за да се намали популацията и цената й да продължава да се вдига. Ненормална е работата отвсякъде, но няма спиране вече.
А ти наистина си изригнала тук и те разбирам. -
В лек шок съм след прочита, Мария.
Поздравления за сърцатата защита. И за мен е гавра, но как може ли да се засити човешкия ни род... -
Мари, възхищавам се на съпричастността ти към всяка болка независимо чия е! Много силен емоционален заряд и сърдечно послание носи стихотворението ти! Дано стигне до повече хора и всеки се замисли за истинските неща от живота. Поздравявам те!❤️🌹
-
Аз се учудвам на отношението, Краси, а може би не трябва. Ако разсъждаваме в тази посока, и за охлювите ще си спомним, и за мидите, и за гъшия дроб на птиците с приковани крака, за да не изразходват енергия и бързо да си угояват - все теми, които са болезнени за моите хуманни представи.
Благодаря ти, че изрази мнение!🍀🌻🍀 -
Мария, стихотворението ти изразява огромна емоция и лично отношение! Но светът не е това, което всеки разбира чрез субективно отражение на неговия личен морал и етика. Има странни традиции, вкусове, нрави и какви ли не дори извращения. Човекът е част от природата и е създаден да се храни от природата. И ако измисли как да яде камъни - и това ще стане екзотика. Милиарди хора са оцелявали без да се хранят със щурци. Но има острови, където няма друг вид белтъчина и ги използват за храна. Не са основна храна, но са нещо, което се употребява... А за България... след време ще се появи и някоя епидемия, за да бъдат унищожени, просто ми хрумна. По аналогия на това, което се случи с домашните животни. Наистина не мога да изразя крайно мнение. Казвали са ми, че в ресторант в Монтреал предлагат новородени пиленца, които са желирани живи. И това било върха на деликатесите. Защото са гладни??! И не е от вчера. Не се храня с екзотика (даже и морска), но сякаш нищо не може да ме учуди...
-
И на теб, Мария!
-
А аз оставих моите в стихотворението... Лека да е вечерта ти, Юри!🍀
. -
Нямам думи!
-
Към това, което чух, Юри, се добави обяснението, че по българското законодателство все още се чакало одобрение за превръщането им в храна за нас хората, а през това време с тях хранели змиите, за които били истински деликатес!!! Но коментиращият сподели мнението на дегустаторите, че на вкус наподобявали ядки и скариди...
-
В една далечна държава на югоизток от тук, щурците ги продават живи. Купуваш си стотина бройки и си ги пускаш в градината. Изглежда тук народа няма какво да яде! Жалко е, ако е истина! Поздравления, Мария!
-
Аплодирам точно твоята асоциация - жива, чувствена, с невероятна образност! Чудесен си, Ники!🍀
Велина, от две години живея на село, но не гледам кокошки и ми се чудят. Не бих могла да се грижа за някоя животинка и дори име да и дам, а след това " да и тегля ножа". Не съм вегетарианка, но ми трябва много малко, за да започна да изповядвам тяхната философия.
Напълно подкрепям позицията ти!
Благодаря!🌻 -
Точно това искам да кажа, Мария – свикнали сме, но въпреки това, гледката на агнета, водени на заколение, се запечата в мен и предизвика чувство на жалост към съдбата на невинните същества, и не само – множеството им ме постави участник в сюрреалистична картина – консуматорът изпитва състрадание към храната си. Зависи как ще поднесеш агнето, или щуреца. Ако точно преди да ти сервират агне в чинията, ти покажат как същото агне весело припка покрай майка си, няма да ти е толкова сладко. Така е и с щурците. Ако прочетеш десет стихотворения за прекрасността на щурчовата песен и непосредствено след това ти сервират щурец в чинията, най-много да си поплачеш, но не и да хапнеш с удоволствие.
-
Мери това е гнусно и отвратително!
Не мога да си представя щурец в чиния, асоциацията ми е съвсем друга!
Звездите вдишват пияни светлици, в бял дом от небе...
Луната се храни със сини озони, Вечерница в опалов облак и неонови шнолки...
Небе като небе, кошница със пурпурни метеори и сляпи къртичени комети..
Щурец ми свири на тревни цигулки, стръкче покълна в златни премени и макове в звездни полени-полъх на вятърни самодиви и нимфи на чудати светулки.
Фавн на вечерни пастири! -
Велина, и твоят пример е много показателен и замислящ. Но с агнетата някак сме свикнали. А сега - и щурци!!! Господи!🌼
Мони, правилно си усетила, че е от сърцето. В репортажа дори показаха начина им на отглеждане в нещо като класьори...Потресох се!🌼 -
„Щурец в чинията...” – звучи ми силно... философски. Няколко дена преди Гергьовден, тази година, на червен светофар застанах успоредно с камион, чията каросерия беше пълна с агнета – самата неоспорима мисъл за къде пътуваха ме потресе. Та стихотворението ми напомни за свободата в интерпретацията на понятията, благодарение на която свободно може да се манипулира съзнанието.
-
... Браво, Мари! За тъжната творба, написана от сърцето ти.
-
Можем ли да бъдем спокойни от такава ужасяваща вероятност, Гоше!? Новината чух вчера и на мига разбрах, че отговорът ми ще избухне в стихотворение. Вече е излязло от мен и сега съм удовлетворена.🍀
Марианка, тези странности наистина подхождат на луд човек. Дано никога не ни отъждествят с тях!🐞 -
Спокойно, Мария, както е тръгнало, следва в минюто... човешка мръвка 😞
Поздравявам те. -
Затова, че не ти "се казва нищо" - благодаря, Дени! Това е начин, с който много може да се каже!
Борка, как ли още ще се изменя с времето човешкото ни меню? Плашат ме проекциите!
Ивита, благодаря ти, че влезе така дълбоко и почувства по този начин стихотворението!
И че не си от породата на хищниците, момичето ми! -
Мария..не ми се казва нищо..
-
А някога щурците и светулките упътваха изгубени зайчета в гората... Днес тази песничка може да започне да изглежда като меню.
-
Този свят е откачил тотално! Препрочитам няколко пъти новината и всеки път се надявам да е шега...Благодаря ти, Мария за гражданската позиция с това прекрасно произведение.И те поздравявам за начина по който е поднесено.
И не...! Няма да изкупим скоро греховете си... А уж човекът бил венецът на Природата...Този зъл хищник...Отдавна не вярвам в никакви корони на главите човешки ...А Природата?! Отдавна тя от нас се е отрекла, струва ми се.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря, че постави в любими! ❤️