22 feb 2023, 22:05

Разполовен 

  Poesía
878 17 7
Разкъсвам се, разкъсвам се на две.
Сърцето ми обител е на тайна.
И изнемогвам вътрешно обзет
от най-мъчителното постоянство.
Изгубих сън, изгубих сетния покой.
Живее непознат вдън мойто тяло.
Преструва се коварно той на свой
и слепва раздвоението в цяло.
Проклятие са нощите за мен,
а дните - глутници от лунатици.
С безлуние от тях съм заслепен,
превърнали ме в слънчева къртица. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??