Разполовен
Разкъсвам се, разкъсвам се на две.
Сърцето ми обител е на тайна.
И изнемогвам вътрешно обзет
от най-мъчителното постоянство.
Изгубих сън, изгубих сетния покой.
Живее непознат вдън мойто тяло.
Преструва се коварно той на свой
и слепва раздвоението в цяло.
Проклятие са нощите за мен,
а дните - глутници от лунатици.
С безлуние от тях съм заслепен,
превърнали ме в слънчева къртица.
Не искам себе си, не мога да съм друг.
Какъв да бъда кой ще ми подскаже?
Мечтите ми разбива с тежък чук
животът-демон, за да ме накаже.
И поглед вперил в невидим Христос,
надвесвам се над страховита бездна.
Душата ехо е от морзов ЕСОЕС,
на кръст разпъната от сивата безследност.
© Младен Мисана All rights reserved.
