Разкъсвам се, разкъсвам се на две.
Сърцето ми обител е на тайна.
И изнемогвам вътрешно обзет
от най-мъчителното постоянство.
Изгубих сън, изгубих сетния покой.
Живее непознат вдън мойто тяло.
Преструва се коварно той на свой
и слепва раздвоението в цяло.
Проклятие са нощите за мен,
а дните - глутници от лунатици.
С безлуние от тях съм заслепен,
превърнали ме в слънчева къртица. ...