2 mar 2014, 19:00

Разпръсна всички светове 

  Poesía
601 0 25
Разпръсна всички светове. И вече съм безпаметно самотен.
А светлото отдавна не зове. То камък е, в душата на сиротник.
Не виждаш ли, очите са поток. Две мътни по лицето струи.
Молитва е, нестигнала до Бог. А мислих си, че може да ме чуе.
Родих ли се така раним. Щом кръвта ми от сърцето стича.
Аз без тялото съм шепа дим. Но си зная, че во веки ще обичам.
Пък ти разпръсна всички светове. И вече съм безпаметно самотен.
Не разделяй любовта на две. Върни се след последното ти "сбогом"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??