Разпръсна всички светове. И вече съм безпаметно самотен.
А светлото отдавна не зове. То камък е, в душата на сиротник.
Не виждаш ли, очите са поток. Две мътни по лицето струи.
Молитва е, нестигнала до Бог. А мислих си, че може да ме чуе.
Родих ли се така раним. Щом кръвта ми от сърцето стича.
Аз без тялото съм шепа дим. Но си зная, че во веки ще обичам.
Пък ти разпръсна всички светове. И вече съм безпаметно самотен.
Не разделяй любовта на две. Върни се след последното ти "сбогом"!