KRONOS.1 (Борислав тодоров)
117 500
16 abr 2017, 1:13

Разпънаха на кръст душата ми 

  Poesía » De amor
298 2 7

 

Разпънаха на кръст душата ми,

в какво ме обвиняват не разбрах,

потискаха и омерзяваха приятели

и искаха от мен да стана като тях.

 

Разпънаха на кръст душата ми,

с едничката надежда да ме смажат

и гордата и непримирима моя същност

с какви ли не обиди да омажат.

 

Разпънаха душата ми на кръст,

за т'ва, че винаги на слабите помагах

и заслепени в своята огромна мъст

прибавиха и мен към общия си враг, а аз не знаех.

 

Разпънаха душата ми на кръст,

за т'ва, че нямам тяхната нагласа,

да бъда моногамен, беше моята присъда,

защото на всепризнати кучки, не можех да им бъда във услуга.

 

Разпънаха душата ми на кръст,

не се оплаквам, знам че съм различен,

но искам да попитам своите палачи:

А вие, драги мои, погледнахте ли себе си, преди да ме отричате ?

 

 

© Борислав тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти ЕСИ
  • Имам една максима, която се опитвам да следвам - да не съдя другите, защото не знам какъв е техният живот и какво преживяват. Всички хора са различни и трябва да ги приемаме такива, каквито са. Чудесен стих, Кронос! Поздрави!
  • Благодаря ви за коментарите приятели.
  • Христос Воскресе и от мен. Отново прекрасен и смислен стих. Поздрави
  • Христос възкресе "Бяла врано" ! Твоето "различие" е прекрасно! Нали знаеш приказката за киселото грозде и лисицата? Да не ти я припомням! Хубаво е, че те има! И че "белите врани" не са изчезнали! Ако изчезнат, това ще е началото на края на този свят!
  • Всеки има своята Голгота.Но не всеки стига до върха и.
    Поздрав!
  • "Ако някой е безгрешен, нека пръв хвърли камък" ( Библията )
    Хареса ми. Кулминацията и посланието се крият в последния ред.
    Трябва да се приемаме каквито сме, но бидейки себе си - да сме по - толерантни към другите.
Propuestas
: ??:??