Разпънаха на кръст душата ми
Разпънаха на кръст душата ми,
в какво ме обвиняват не разбрах,
потискаха и омерзяваха приятели
и искаха от мен да стана като тях.
Разпънаха на кръст душата ми,
с едничката надежда да ме смажат
и гордата и непримирима моя същност
с какви ли не обиди да омажат.
Разпънаха душата ми на кръст,
за т'ва, че винаги на слабите помагах
и заслепени в своята огромна мъст
прибавиха и мен към общия си враг, а аз не знаех.
Разпънаха душата ми на кръст,
за т'ва, че нямам тяхната нагласа,
да бъда моногамен, беше моята присъда,
защото на всепризнати кучки, не можех да им бъда във услуга.
Разпънаха душата ми на кръст,
не се оплаквам, знам че съм различен,
но искам да попитам своите палачи:
А вие, драги мои, погледнахте ли себе си, преди да ме отричате ?
© Калоян Тодоров All rights reserved.
