Senni (Силвия)
162 1968
7 dic 2007, 9:35

Разпъната 

  Poesía » De amor
653 0 18

Разпъваш ме на нечий кръст,

но не на моя.

И караш ме да стена неведнъж,

защото знаеш, че съм само твоя,

заливаш ме като пороен дъжд.

Разстилаш тялото ми по земята,

покриваш с него чудесата,

неусетно от мен излетели,

неусетно във тебе умрели.

Разпъваш ме на нечий кръст,

но не на моя.

И тежка мъст се блъска във  покоя,

и вятърът мълчи пред кръста,

а нещо горе ме прегръща.

И нещо сили в мене влива,

да бъда жива, не щастлива

и нещо ще спаси душата,

унищожавайки телата.

Спокойна съм и в погледа се слива

образа на мойта самодива,

тя природата ще приласкае

и с тихи звуци, вместо теб ще се покае.

Разпъваш ме на нечий кръст,

но не на моя.

Ослушай се...

и само чуй покоя.

 

 

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??