Разпъната
Разпъваш ме на нечий кръст,
но не на моя.
И караш ме да стена неведнъж,
защото знаеш, че съм само твоя,
заливаш ме като пороен дъжд.
Разстилаш тялото ми по земята,
покриваш с него чудесата,
неусетно от мен излетели,
неусетно във тебе умрели.
Разпъваш ме на нечий кръст,
но не на моя.
И тежка мъст се блъска във покоя,
и вятърът мълчи пред кръста,
а нещо горе ме прегръща.
И нещо сили в мене влива,
да бъда жива, не щастлива
и нещо ще спаси душата,
унищожавайки телата.
Спокойна съм и в погледа се слива
образа на мойта самодива,
тя природата ще приласкае
и с тихи звуци, вместо теб ще се покае.
Разпъваш ме на нечий кръст,
но не на моя.
Ослушай се...
и само чуй покоя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Todos los derechos reservados
