7 dic 2007, 9:35
Разпъната
Разпъваш ме на нечий кръст,
но не на моя.
И караш ме да стена неведнъж,
защото знаеш, че съм само твоя,
заливаш ме като пороен дъжд.
Разстилаш тялото ми по земята,
покриваш с него чудесата,
неусетно от мен излетели,
неусетно във тебе умрели.
Разпъваш ме на нечий кръст,
но не на моя.
И тежка мъст се блъска във покоя, ...
но не на моя.
И караш ме да стена неведнъж,
защото знаеш, че съм само твоя,
заливаш ме като пороен дъжд.
Разстилаш тялото ми по земята,
покриваш с него чудесата,
неусетно от мен излетели,
неусетно във тебе умрели.
Разпъваш ме на нечий кръст,
но не на моя.
И тежка мъст се блъска във покоя, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Силвия Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
