Senni (Силвия)
162 1968
Dec 7, 2007, 9:35 AM

Разпъната 

  Poetry » Love
701 0 18
Разпъваш ме на нечий кръст,
но не на моя.
И караш ме да стена неведнъж,
защото знаеш, че съм само твоя,
заливаш ме като пороен дъжд.
Разстилаш тялото ми по земята,
покриваш с него чудесата,
неусетно от мен излетели,
неусетно във тебе умрели.
Разпъваш ме на нечий кръст,
но не на моя.
И тежка мъст се блъска във покоя, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Random works
: ??:??