Senni (Силвия)
162 1968
7.12.2007 г., 9:35 ч.

Разпъната 

  Поезия » Любовна
683 0 18
Разпъваш ме на нечий кръст,
но не на моя.
И караш ме да стена неведнъж,
защото знаеш, че съм само твоя,
заливаш ме като пороен дъжд.
Разстилаш тялото ми по земята,
покриваш с него чудесата,
неусетно от мен излетели,
неусетно във тебе умрели.
Разпъваш ме на нечий кръст,
но не на моя.
И тежка мъст се блъска във покоя, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Предложения
: ??:??