29 ago 2005, 22:41

РАЗПЪВАМ СЕ НА КРЪСТ 

  Poesía
828 0 0

Каква жестока мъка в мен бушува,

във моето изстрадало сърце,

душата ми ранена все тъгува,

слана попари моето лице.

 

Студено е сега без тебе, мили,

не ще се стопля никога сама,

очите натъжени нямат сили

да превъзмогнат тази самота!

 

Разпъната на кръст, все пак живея,

за твоята любов тъгувам аз,

във тъмнина се лутам и копнея

за теб, любими, всеки ден  и час!

 

Дали ще дойде слънцето при мене,

за да се стопли моята душа,

раненото сърце да оздравее

и с нова радост да се утеша!

© Нонка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??