16 feb 2021, 9:33  

Разруха

  Poesía » Civil
542 1 1

Всичко тъне в разруха

в тази бедна страна.

Такава е реалността суха,

между богати и бедни има стена.

 

Мутрите са господари днес,

на Запад бягат ни децата

заради този ужасен процес

на съсипването на страната.

 

Кой ли мисли днес за чест,

за правда или красота?

Да излезем на протест,

че днес властва престъпността!

 

Изпари се българският дух,

нищо свято днес не тачим.

Тук - където стъпи Аспарух -

на бездуховността веригите влачим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...