19 ene 2011, 0:54

Разруха 

  Poesía » Civil
641 1 5

           Разруха

Болка е да минеш днес
покрай малките села.
Къщи тъжни - не тъй бели.
Дворовете са гора.

Тъга цари навред.
Врати - разбити уста.
Прозорци - човек без очи.
Покриви с трева.

Изсмукани старци
със угаснал взор.
Усмивки изкривени,
живи в позор.

Петлето тъжно е,
не е бодра песента.
Старото магаре крета,
на старци носи дърва.

При децата свои
те не искат в града.
Глад е там. Искат да умрат
тук, на своята земя.

Тъжна, тъжна гледка.
Те България градиха.
А в нови времена
пенсия - надежда свита.

Отплата жестока е това,
за майки, баби и бащи.
Но историята иска, иска
България да се възроди.


© Пепа Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??