Разруха
Разруха
Болка е да минеш днес
покрай малките села.
Къщи тъжни - не тъй бели.
Дворовете са гора.
Тъга цари навред.
Врати - разбити уста.
Прозорци - човек без очи.
Покриви с трева.
Изсмукани старци
със угаснал взор.
Усмивки изкривени,
живи в позор.
Петлето тъжно е,
не е бодра песента.
Старото магаре крета,
на старци носи дърва.
При децата свои
те не искат в града.
Глад е там. Искат да умрат
тук, на своята земя.
Тъжна, тъжна гледка.
Те България градиха.
А в нови времена
пенсия - надежда свита.
Отплата жестока е това,
за майки, баби и бащи.
Но историята иска, иска
България да се възроди.
© Пепа Йорданова All rights reserved.
