Pepa9 (Пепа Йорданова)
51 0
Jan 19, 2011, 12:54 AM

Разруха 

  Poetry » Civilian
642 1 5

           Разруха

Болка е да минеш днес
покрай малките села.
Къщи тъжни - не тъй бели.
Дворовете са гора.

Тъга цари навред.
Врати - разбити уста.
Прозорци - човек без очи.
Покриви с трева.

Изсмукани старци
със угаснал взор.
Усмивки изкривени,
живи в позор.

Петлето тъжно е,
не е бодра песента.
Старото магаре крета,
на старци носи дърва.

При децата свои
те не искат в града.
Глад е там. Искат да умрат
тук, на своята земя.

Тъжна, тъжна гледка.
Те България градиха.
А в нови времена
пенсия - надежда свита.

Отплата жестока е това,
за майки, баби и бащи.
Но историята иска, иска
България да се възроди.


© Пепа Йорданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??