Разсмиваш ли се от небето, Господи?
„Ако искате да разсмеете Бог, разкажете му за плановете си!“
Разсмиваш ли се, гледайки ме от небето, Господи?
Отказах се,… отдавна вече планове не правя.
Живея праведно (е, по каноните признавам си, не постя)
но не забравям, че никой не е по - голям от хляба.
Не меря ѝмането с притежания и дишам леко.
Чужда ми е завистта и с чувства не търгувам.
Познавам алчните очи как светят отдалеко.
и ненаситната им паст, с която даже тебе ще погълнат.
Когато там, сред облаците някога ти стане скучно,
ела и разходи се тука на земята. Или пък изпрати поне
от твоите благи ангели, на обич пак да ни научат,
че май отдавна сме забравили да сме … човечни!
За Макаренко май не си и чул, но аз разбирам
защо така си безпощаден и размахваш днеска пръста…
Защото не научихме уроците от твойта Вечна книга…
Дано поне да ни научиш достойно да си носим кръста…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados
Да се обръщаме към него (в труден момент и не само) за утеха, за сила, да задаваме въпроси, да се помолим, да благодарим, е нещо толкова човешко и естествено, равносилно е да се обръщаме към себе си, да търсим грешките си и съответно правилното решение. Затова ще повторя - ако всеки го правеше, нямаше да стигнем до тук. В този дух е ролята на Бог в стиха ми. Благодаря ти много за прочита и поздравите. Измай хубав ден!
