6 sept 2023, 15:38
Разсмиваш ли се от небето, Господи?
„Ако искате да разсмеете Бог, разкажете му за плановете си!“
Разсмиваш ли се, гледайки ме от небето, Господи?
Отказах се,… отдавна вече планове не правя.
Живея праведно (е, по каноните признавам си, не постя)
но не забравям, че никой не е по - голям от хляба.
Не меря ѝмането с притежания и дишам леко.
Чужда ми е завистта и с чувства не търгувам.
Познавам алчните очи как светят отдалеко.
и ненаситната им паст, с която даже тебе ще погълнат.
Когато там, сред облаците някога ти стане скучно,
ела и разходи се тука на земята. Или пък изпрати поне
от твоите благи ангели, на обич пак да ни научат,
че май отдавна сме забравили да сме … човечни!
За Макаренко май не си и чул, но аз разбирам
защо така си безпощаден и размахваш днеска пръста…
Защото не научихме уроците от твойта Вечна книга…
Дано поне да ни научиш достойно да си носим кръста…
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Господ няма вина за това, че има хора, които до такава степен са затънали в греховете си, че и през ум не им минава да се огледат около себе си, да видят грешките си, да се покаят и спасят.
Има хора, които си носят достойно кръста, има и такива, които са го захвърлили и не поглеждат към Него, а вървят по широкия път, който води към погибел.
Благословена вечер! -
Дани!!!
-
Привет, ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)!
Господ е любов и милост! Дяволът е този, който се „разсмива”(радва) на нещастията, които се случват на нас, човеците, а не Господ!
За кой Макаренко от всичките Господ не е чул? В Украйна има Алина Макаренко, Лидия Макаренко и много други макаренковци. Предполагам, че имате предвид Антон Макаренко, който е бил възпитател, педагог и писател в Русия (по-скоро в Украйна, когато Украйна е Руска република). Че как Господ може да не е чул за този прословут Макаренко, когото Той именно го е създал по Негов образ и подобие, както и всички нас? И после, с какво този Макаренко е по-важен от Самия Господ, че в стихотворението се подразбира, че Господ стои едва ли не по-долу от него?
Коментарът ми ще продължи! -
Георги, принципно си прав в това, което пишеш, но в случая неправилно си разчел ролята на Бог в стихотворението ми.
Да виним Бог е доказателство за незрялост, да не кажа инфантилност. Още повече да чакаме той да ни учи…
Да се обръщаме към него (в труден момент и не само) за утеха, за сила, да задаваме въпроси, да се помолим, да благодарим, е нещо толкова човешко и естествено, равносилно е да се обръщаме към себе си, да търсим грешките си и съответно правилното решение. Затова ще повторя - ако всеки го правеше, нямаше да стигнем до тук. В този дух е ролята на Бог в стиха ми. Благодаря ти много за прочита и поздравите. Измай хубав ден!
Благодаря и на всички, които поставиха стиха ми в „любими“! -
Със свободния избор идва и отговорността, какъв ще е той. Тъй, че не Бог ни учи как да го носим, а ние сами. И дали ще е достойно пак си зависи от нас.
Поздравявам те. -
Пепи, Иване, благодаря ви много за отношението и коментарите! Дано няма повече драматични катаклизми и да имаме повече разум... Хубава вечер ви желая!
-
Навременен стих! Дано повече хора да го прочетат и да си извлекът поука. Впрочем всичко, което се случва е съобразно природните вселенски закони! Съдбата невидимо съпътства хората през времето и пространството... Всичко е свързано. Бог не се намесва. Поздравления, Даниела!
-
Дани - "Мачове на надеждата" - обобщение на добри реални каузи по принцип, а не конкретно. Защото добър е не този, който не прави лошо, а този, който прави добро.
И урбанизацията е неизбежна. -
Младене, радвам се, че и ти не разнищваш климата и библейските персонажи , а съпреживяваш с мен трагедията на хората. Най-сърдечно ти благодаря за поздравленията и за хубавите думи! 🥰
Скити, от сърце благодаря и на теб! 🥰
Пепи, споменах Матей в отговор на Акеми, но по-важно е моето пояснение на цитата, ползван от нея. Разбира се, че неконтролируемата урбанизация е в основата на подобни катаклизми. „Мачовете на надеждата“ са нещо прекрасно, силно емоционално и ефективно, но недостатъчно. Зная през какво е преминал Стилиян Петров, за да узрее в него тази инициатива. Бъди сигурна, пътят на онкоболните винаги минава през Бог като форма на надежда, тя е част от триединството на Бог! Не ми се влиза в обяснителен режим, но никога не съм чакала „нещата просто да се случват“. Надеждата ми винаги е била подплатена с разумни действия . Ако всички бяха така… -
Нито думите на Матей, нито Господ имат нещо общо с днес случващото се. От 1965 г досега от 3,4 млрд днес сме вече 8 млрд население. Южният ботуш (Италия) е скалист и старите градове са строени по на 2-3 км навътре в сушата по скалите. Но по колко жители са били преди 4, 5, 8, 9 века? А сега? Новите са в ниското и са по десетки хиляди. А пътища колкото днешните, язовири, електричество имало ли е тогава?
Добре, че овладяха покачването на язовирите.
От какво имаме нужда днес? - От "мачове на надеждата" като днешния. Защото ако си казваме "ние сме си виновни", това означава, че поне наполовина надеждата е умряла, а човек без вяра и надежда не се бори. Повечето неща просто се случват, едни от тях са природните бедствия и инциденти. -
Поздрав, Дани, за стиха! Дано си научим урока!
"Защото не научихме уроците от твойта Вечна книга…
Дано поне да ни научиш достойно да си носим кръста…" -
Чудесен стих, който е изповед пред Бога, а същевременно и молба, както и настояване за разяснение на праведността.
"Дано поне да ни научиш достойно да си носим кръста…"
Мисля си, че това е главният урок, който трябва да научим на Земята. Дано Господ ни помогне да се справим.
Поздравление, Дани! Имах нужда точно от такъв стих и те ме изненада в най-добрия смисъл с него! -
Акеми, стихотворението ми е потвърждение на думите на Матей (7:25), макар да „разговарям“ с Бог. Къщата ни се намира на добро място, но се нуждае от основен ремонт и отговорни стопани! 🥰Благодаря ти за прочита и за коментара!
-
Станалото няма как да се поправи, Бог да ги прости хората и толкова. По- важното е да си извлечем поука, защото Анани е прав.
"И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара." -
Пепи, за съжаление бедите ни са не толкова от природата, а от неглижиране и безотговорност. И, разбира се, частните случаи, за които пишеш - от хора, не свикнали да следват правила... Жалко, имаме ресурси, нямаме воля... Мир на праха на жертвите...С благодарност за споделените мисли, Пепи!
Наде, от сърце ти благодаря, че си тук и ме разбра! -
Хубав и правдив стих си написала, Дани.
-
Анани, започваш с въпрос, който не би трябвало да го прочетат близките на починалите... Доста съм поживяла и знам отговорите, разбира се! Приемам коментара ти за подкрепа на мисълта ми, вложена в стиха и ти благодаря!
-
1982 или *83 г подобно бедствие откъсва за 2 дни южното черноморие. Дяволската река не само излиза от коритото, но и залива моста и подкопава пътя. Почти по същото време, септември м. Анани е прав за деретата и къмпингите. Затова и от стратегическа военна и климатична гледна точка столици се избират навътре в сушата. Преди няколко години отново имаше подобно бедствие. На северното черноморие стават повече свлачища, на южното - се заливат брегове, защото е по-ниско.
Мир на праха на жертвите...
А колко удавници имаше това лято? На неохраняеми плажове, при червен и черен флаг... -
След това, което се случи на нашето Черноморие, Ники, трябва сериозна промяна и радикални решения от страна на политици и управляващи. Няма как след години безхаберие да не ни накаже природата. Жалко за жертвите, за хората там... Благодаря ти много за коментара и за "любими".
-
Настръхнах, Дани!
Четейки всеки куплет, емоцията ми се усилваше все повече и повече!
Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Таня, почувствах и ти благодаря! 💗