24 dic 2016, 10:22  

Разстояния

1.2K 3 5

 

Светът е толкова голям –
от моето сърце до тебе.
Снежинки цял живот ще ям,
на някой ако съм потребен.
Омръзнало ми е съвсем
от чудеса предизвестени.
И щем ли, или пък не щем,
сме част от звездното роене.
Един от нас ще освети
внезапно-помъдряла ясла.
Под стъклените висоти
надеждата е саморасла.
Спасителят ще зъзне сам
и бързо мрака ще разтреби.
Светът е толкова голям –
от моето сърце до тебе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да. Като поезия е вероятно на високо ниво. Но нищо като християнски дух не видях тук.
  • Благодарение на твоя коментар, Мария и аз го прочетох. Прекрасна поезия. Толкова е различна спрямо други стихове за Рождество Христово! Въздига ни до "стъклените висоти" и "сме част от звездното роене"!
  • Не знам защо не съм прочела това стихотворение с неговото публикуване преди шест години, но днес съм се потопила в твоя свят и се чувствам богопомазана...🌹
  • Много ми хареса!
  • Да, светът е заключен между две сърца. Харедах!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...