Разстояния
Светът е толкова голям –
от моето сърце до тебе.
Снежинки цял живот ще ям,
на някой ако съм потребен.
Омръзнало ми е съвсем
от чудеса предизвестени.
И щем ли, или пък не щем,
сме част от звездното роене.
Един от нас ще освети
внезапно-помъдряла ясла.
Под стъклените висоти
надеждата е саморасла.
Спасителят ще зъзне сам
и бързо мрака ще разтреби.
Светът е толкова голям –
от моето сърце до тебе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
