Аз искам да ти поговоря тихо,
с две разстреляни в зори очи.
Да ти кажа всъщност нищо,
от което много да ни заболи...
Аз искам да ме видиш сляпо,
с разстреляни от истина очи.
Да ми кажеш всъщност нищо,
от което силно да ми се крещи.
Аз искам да съм истерична
от лудост, до смях, от сълзи.
Да те гледам как си тръгваш,
с разстреляни от истина очи...