31 ago 2007, 12:42

Разсъмване 

  Poesía
564 0 12
Нощта е жадна за любов.
На рамото ми уморено
очаква него. Ето, нов,
Денят се втурна вдъхновено.
Той в миг се вкопчи във Нощта
и лъчезарно я обгърна.
На ласката сияйна тя,
през тъмни сълзи, ласка върна.
И в светлина се разтопи
от обич по Деня вълшебен,
а той от обич я изпи.

Тъй както бих изпила тебе...

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??