Разсъмване
Нощта е жадна за любов.
На рамото ми уморено
очаква него. Ето, нов,
Денят се втурна вдъхновено.
Той в миг се вкопчи във Нощта
и лъчезарно я обгърна.
На ласката сияйна тя,
през тъмни сълзи, ласка върна.
И в светлина се разтопи
от обич по Деня вълшебен,
а той от обич я изпи.
Тъй както бих изпила тебе...
На рамото ми уморено
очаква него. Ето, нов,
Денят се втурна вдъхновено.
Той в миг се вкопчи във Нощта
и лъчезарно я обгърна.
На ласката сияйна тя,
през тъмни сълзи, ласка върна.
И в светлина се разтопи
от обич по Деня вълшебен,
а той от обич я изпи.
Тъй както бих изпила тебе...
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
