Обърната надолу скоба
в жарава хребета ми пална
и слънцето от тъмна доба
като кокос на южна палма,
възлиза, сънено и бледо,
поспира, за да се прицеля
докато мога да го гледам...
Денят ми почва тъй в неделя
на вила, кацнала в Балкана.
Не бързам. И защо да ставам?
Да се обръсна все се каня,
но знам, че скърцащата брава ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse