Обърната надолу скоба
в жарава хребета ми пална
и слънцето от тъмна доба
като кокос на южна палма,
възлиза, сънено и бледо,
поспира, за да се прицеля
докато мога да го гледам...
Денят ми почва тъй в неделя
на вила, кацнала в Балкана.
Не бързам. И защо да ставам?
Да се обръсна все се каня,
но знам, че скърцащата брава ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up