Разсъмване на вилата
Обърната надолу скоба
в жарава хребета ми пална
и слънцето от тъмна доба
като кокос на южна палма,
възлиза, сънено и бледо,
поспира, за да се прицеля
докато мога да го гледам...
Денят ми почва тъй в неделя
на вила, кацнала в Балкана.
Не бързам. И защо да ставам?
Да се обръсна все се каня,
но знам, че скърцащата брава
не ще натиснеш, чай да сложиш
и тънка пара под капака
да ме унася в скути Божи
където музите ме чакат...
Високо слънцето наднича
и чувам птиче. На перваза
врабченце мъничко чирика:
„В стиха пиши ме!” – сякаш казва.
© Иван Христов All rights reserved.
