29 may 2008, 15:42

Разумът и Сърцето ІІ 

  Poesía » De amor
1732 0 6

 

 

 

Разумът ти вменява: "Остави я!"

Сърцето те уверява, че ще боли.

И тази вътрешна борба - тя те съсипва!

И теб, и мен - погубва ни, нали!?

 

Обидни жестове и толкова жестоки!

Думи като киселина разяждащи.

Спрямо онази, която казваш, че обичаш.

Онази, която вече ненавиждаш ти!

 

Зная, че каквото и да кажа,

ще ми отвърнеш хладно: "Замълчи!"

Не чувствайки вина за нищо,

за теб медалът не е с две страни!

 

Не спира сърцето наивно да се надява,

че любовта може и ще победи!

Но разумът - той не прощава!

Разбрах, на него днес заложи Ти!

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така е мила понякога разума притапява сърцето...... найстина страхотен замисъл за стихотворение поздрави много ми хареса
  • Поредната доза изплакана болка...С теб съм, и ти пожелавам цялото щастие на Земята! Вярвай! Поздравления за стиха!!!
    С много, много обич!!!
  • Много силен стих!С обич,Вили!
  • Страхотно е !
    Но по закона на всеобщата гадост разумът и сърцето никога не са на едно мнение!
  • Тази вечна борба!
    Сърцето винаги знае най-добре, но как да му се доверим като влиза в противодействие с разума!
    Поздрав, Вили!
  • Сърцето или разума...това си е капан за душата...
    което и да послушаш...все ще съжаляваш...
    стих...изплакан...трогна ме и ме натъжи...
    прегръщам те с обич, мила Виолета.
Propuestas
: ??:??