May 29, 2008, 3:42 PM

Разумът и Сърцето ІІ

  Poetry » Love
2.1K 0 6

 

 

 

Разумът ти вменява: "Остави я!"

Сърцето те уверява, че ще боли.

И тази вътрешна борба - тя те съсипва!

И теб, и мен - погубва ни, нали!?

 

Обидни жестове и толкова жестоки!

Думи като киселина разяждащи.

Спрямо онази, която казваш, че обичаш.

Онази, която вече ненавиждаш ти!

 

Зная, че каквото и да кажа,

ще ми отвърнеш хладно: "Замълчи!"

Не чувствайки вина за нищо,

за теб медалът не е с две страни!

 

Не спира сърцето наивно да се надява,

че любовта може и ще победи!

Но разумът - той не прощава!

Разбрах, на него днес заложи Ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е мила понякога разума притапява сърцето...... найстина страхотен замисъл за стихотворение поздрави много ми хареса
  • Поредната доза изплакана болка...С теб съм, и ти пожелавам цялото щастие на Земята! Вярвай! Поздравления за стиха!!!
    С много, много обич!!!
  • Много силен стих!С обич,Вили!
  • Страхотно е !
    Но по закона на всеобщата гадост разумът и сърцето никога не са на едно мнение!
  • Тази вечна борба!
    Сърцето винаги знае най-добре, но как да му се доверим като влиза в противодействие с разума!
    Поздрав, Вили!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...