18 feb 2017, 14:07

Разваляне на приказки

  Poesía
436 0 3

Последният жабок
дори не пожела да се покаже.
Изпращахме си есемеси,
писахме по-дълги мейли. Даже
и снимки разменихме –
хич не беше грозен
между другото.
Последният жабок –
последното ми лудо влюбване,
последният нестанал принц,
изквака жално от замръзналото блато
и каза, че щял бил 
да чака лятото,
евентуално,
за да види как дворецът му 
ще бъде построен – 
същински Тадж Махал. 
И то за мен!

Обаче не повярва 
във целувката ми.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...