20 jul 2022, 0:44

Развенчаване на живота

  Poesía
395 0 0

Когато се издигах поетично и в мигове усмихнати летях,

животът ме отнасяше цинично. В тъмата на живота замълчах.

Познават ме любимите ми хора и няколко запомнени жени.

Душицата пред тях си я отворих, но всяка безпощадно я рани.
 

Изгубих се по хилядите гари, пътувайки – словесен трубадур.

Сърцето ми душата изпревари. Животът ми е цветен каламбур!

Животът ми е вярата, че мога усмивка на човек да подаря!

Повярвай ми, че нямам кухо лого и нося ти букетче от цветя.
 

Жените, за които съм пътувал и плувал през десетки планини,

напомнят, че с утеха съм флиртувал и тичал след погрешните очи.

Преминахме стотици километри с едничката идея за любов.

Повярвахме, че дните ще са светли, изпращайки поредния си зов.
 

Познаваме ли дните си човешки? Оставяме ли капка светлина?

Животът – оправдание след грешка – понякога прилича на жена,

която безпогрешно те обича и вечер те приема като нов

с красивата усмивка на момиче, изправено пред първата Любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...