Развод
посветено на Петя
Обичам те, но няма да ти преча,
ако решиш по своя път да тръгнеш.
Ще ме стопля споменът далечен
за брака ни, за нашата любов.
Ще бъде трудно децата да отгледам
и с бурята житейска да се боря,
любов и нежност аз да им даря,
баща и майка да съм им сама.
Ще оцелея. Бог ще ми помогне.
Но болката в сърцето ще остане -
да пари дълго, докато остарея.
Ще минат дни, години може би.
Ти ще си спомниш наште младини.
Ще ти бъда благодарна от сърце,
ако отрониш една сълза поне.
1995г.
© Снежана Кръстанова-Иванова Todos los derechos reservados
Поздравления за силата с която си го написала, Снежи!