17 ene 2009, 13:03  

Re: В отговор на (Тома)

  Poesía
1.7K 0 27

 

Изхождайки от сляпа отговорност,

хармонизирах се с различни правила,

отменях си понятието волност,

предефинирах термина мечта.

 

Привеждах се към нечии стандарти,

накланях се след нечия везна

и бясно се набутвах в рамки,

окастряйки (раз)личните неща.

 

Постигнах облост и излъчвам гладкост,

приплъзвам се по всяка нетипичност,

не влизам в свади, не събуждам ярост

и претопявам свойта индентичност.

 

И ето, че минавам за стандартна.

Да бъда аз не е по норматив.

Кое е ценно и кое е вярно!?

Кое е п(р)оза и кое е стих!?

 

Къде да гледам и кого да слуш(к)ам!?

"Да бъда...!? Да не бъда...!?"* (За)висИ...

"Опитах се! Да светя! Като крушка...!"**

Обаче моят страх ме изгаси...

 

 ----------------------------------------------

*по Уилиям Шекспир, "Хамлет"

**Милена Славова, "Ха-ха"

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • абе ти па къде се изгуби? вземи драсни нещо!
  • Когато една звезда се смалява, от нея може да се очаква взрив като свръхнова- научно доказано! Знаеш ли защо са извънредно малко изследванията върху живота на нискоинтелектуалните групи хора - според мен защото такова изследване по скоро ограбва отколкото обогатява .В този дух - приятно ми е да се запознаем и като батко ти препоръчвам , да си избираш обогатяващи и ощастливяващи анализи! Бъди здрава!
  • Пишеш интересно и оргинално...

    Поздрави!!!
  • Харесах! Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...