Re: В отговор на (Тома)
Изхождайки от сляпа отговорност,
хармонизирах се с различни правила,
отменях си понятието волност,
предефинирах термина мечта.
Привеждах се към нечии стандарти,
накланях се след нечия везна
и бясно се набутвах в рамки,
окастряйки (раз)личните неща.
Постигнах облост и излъчвам гладкост,
приплъзвам се по всяка нетипичност,
не влизам в свади, не събуждам ярост
и претопявам свойта индентичност.
И ето, че минавам за стандартна.
Да бъда аз не е по норматив.
Кое е ценно и кое е вярно!?
Кое е п(р)оза и кое е стих!?
Къде да гледам и кого да слуш(к)ам!?
"Да бъда...!? Да не бъда...!?"* (За)висИ...
"Опитах се! Да светя! Като крушка...!"**
Обаче моят страх ме изгаси...
----------------------------------------------
*по Уилиям Шекспир, "Хамлет"
**Милена Славова, "Ха-ха"
© Цвети Пеева All rights reserved.
