РЕАЛНОСТ

4 may 2007, 9:26

Poesía

682 0 2

Не чакам аз ласкателства, не съм тщеславна,

живота гледам аз реално!...

Земна съм и не позволявам

фантазиите да ме завладяват...

За какво ли ми е романтизъм,

в свят изпълнен с егоизъм?

Любовта там няма да вирее...

Ако я има - само ще тлее...

В живота често сме обичани,

уважавани и величани!

Но как се случва... всичко си отива...

Остава само спомен и пламтяща рана!

За това, след емоционален срив

се чувствам възродена!

И да боли - не е беда,

     щом Силата е с мене!...

    Тя помага да преодолея
     душата си ранима, да разбера,
     в света около мен
     щастие все пак има!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.