4 мая 2007 г., 09:26

РЕАЛНОСТ 

  Поэзия
710 0 2

    Не чакам аз ласкателства, не съм тщеславна,

    живота гледам аз реално!...

    Земна съм и не позволявам

    фантазиите да ме завладяват...


    За какво ли ми е романтизъм,

    в свят изпълнен с егоизъм?

    Любовта там няма да вирее...

    Ако я има - само ще тлее...


    В живота често сме обичани,

    уважавани и величани!

    Но как се случва... всичко си отива...

    Остава само спомен и пламтяща рана!


     За това, след емоционален срив

     се чувствам възродена!

     И да боли - не е беда,

     щом Силата е с мене!...

    Тя помага да преодолея
     душата си ранима, да разбера,
     в света около мен
     щастие все пак има!...

© Вероника Валери Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Тя помага да преодолея
    душата си ранима, да разбера,
    в света около мен
    щастие все пак има!..."
    Браво! Съвършена истина!
  • това е ...живият живот...
    с обич за теб.
Предложения
: ??:??