Не чакам аз ласкателства, не съм тщеславна,
живота гледам аз реално!...
Земна съм и не позволявам
фантазиите да ме завладяват...
За какво ли ми е романтизъм,
в свят изпълнен с егоизъм?
Любовта там няма да вирее...
Ако я има - само ще тлее...
В живота често сме обичани,
уважавани и величани!
Но как се случва... всичко си отива...
Остава само спомен и пламтяща рана!
За това, след емоционален срив
се чувствам възродена!
И да боли - не е беда,
щом Силата е с мене!...
Тя помага да преодолея
душата си ранима, да разбера,
в света около мен
щастие все пак има!...
© Вероника Валери All rights reserved.
душата си ранима, да разбера,
в света около мен
щастие все пак има!..."
Браво! Съвършена истина!