10 dic 2014, 12:10

Реалност

454 0 1

Реалност

Аз вече свикнах с този маниер:
не се учудвам, не се изненадвам...
На яденето трябва и пипер,
а има ли го, всекиму се радвам.

Горчилките отварят апетит,
но сe приемат винаги с досада!
Без тях стомахът ни не става сит...
Не  си  щастлив, докато не си страдал!

Щом няма мълнии в очите ни,
щом няма гняв и стиснати юмруци,
с досада все ще сме наситени
и ще стоим като торуци!

Стоим захласнати пред чуждото море!
А нашето  си мислим, че е блато...
Със остър плуг земята се оре,
береме  с труд, което е  посято!

О, нищо, че сърцето ме боли,
когато гледам ясно Пустотата,
когато сняг в косите ми вали
и без да мислим, крадеме от хазата...
 27.03.73г.-08.06.1976г. София



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...