Реалност

sisipidi (Силвия)
6 3

4 mar 2009, 16:53

Poesía » De amor

561 0 1

Самота, тъмнина, тишина...
силен огън превърна ме в пепел...
празнина и тъга... пак тъга -
тя обгръща ме, пари ми вече.

Всичко беше за мен любовта.

Днес останаха бледи мечтите,

а сърцето докрай не разбра,
че безсмислени бяха сълзите.
Без сълзи, без тъга продължавам
все нататък, напред в светлината!

Не се обръщам! Не съжалявам!

И свободна е вече душата!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.