4 mar 2009, 16:53

Реалност

Poesía » De amor

804 0 1

Самота, тъмнина, тишина...
силен огън превърна ме в пепел...
празнина и тъга... пак тъга -
тя обгръща ме, пари ми вече.

Всичко беше за мен любовта.

Днес останаха бледи мечтите,

а сърцето докрай не разбра,
че безсмислени бяха сълзите.
Без сълзи, без тъга продължавам
все нататък, напред в светлината!

Не се обръщам! Не съжалявам!

И свободна е вече душата!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petinka67 (Петя Кръстева)

Хареса ми!
/може би е "безСмислени" или не?/

2009-03-04T17:48:06+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0