Реалност

sisipidi (Силвия)
6 3

4.03.2009 г., 16:53 ч.

Поезия » Любовна

562 0 1

Самота, тъмнина, тишина...
силен огън превърна ме в пепел...
празнина и тъга... пак тъга -
тя обгръща ме, пари ми вече.

Всичко беше за мен любовта.

Днес останаха бледи мечтите,

а сърцето докрай не разбра,
че безсмислени бяха сълзите.
Без сълзи, без тъга продължавам
все нататък, напред в светлината!

Не се обръщам! Не съжалявам!

И свободна е вече душата!!!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.