Реалност

sisipidi (Силвия)
6 3

Mar 4, 2009, 4:53 PM

Poetry » Love

587 0 1

Самота, тъмнина, тишина...
силен огън превърна ме в пепел...
празнина и тъга... пак тъга -
тя обгръща ме, пари ми вече.

Всичко беше за мен любовта.

Днес останаха бледи мечтите,

а сърцето докрай не разбра,
че безсмислени бяха сълзите.
Без сълзи, без тъга продължавам
все нататък, напред в светлината!

Не се обръщам! Не съжалявам!

И свободна е вече душата!!!

Please sign in with your account so you can comment and vote.